‏ Acts 13

( 13:1—14:28 )

Изпращането на апостолите Савел и Варнава

1 ^a А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.

2 ^b И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.

3 ^c Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

Апостолите Савел и Варнава в Кипър

4 ^d И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.

5 ^e И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

6 ^f И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

8 ^g Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

9 ^h Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза:

10 ⁱ О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?

11 ^j И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

Проповедта в Антиохия Писидийска

13 ^k А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.

14 ^l А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 ^m И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.

16 ⁿ Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 ^o Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

18 ^p И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 ^q И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 ^r След това им даваше съдии до пророк Самуил.

21 ^s После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 ^t И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“

23 ^u От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус,

24 ^v след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израилев народ.

25 ^w И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате ; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете.

26 ^x Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение.

27 ^y Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.

28 ^z Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби.

29 ^aa И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.

30 ^ab Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 ^ac И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа.

32 ^ad И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

33 ^ae че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом: „Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих.“

34 ^af А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам
верните милости, обещани на Давид.“

35 ^ag Защото и в друг Псалом казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“

36 ^ah Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление.

37 ^ai А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление.

38 ^aj И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете;

39 ^ak и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 ^al Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците: 41 ^am „Погледнете, презрители, изумете се и погинете ▼

▼ 13:41 От гр. изчезнете

;
защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни,
дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“

42Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

43 ^ao И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.

44На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.

45 ^ap А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

46 ^aq Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47 ^ar Защото така ни заповяда Господ, като каза: „Поставих Те за светлина на народите,
за да бъдеш за спасение до края на земята.“

48 ^as И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.

50 ^at А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.

51 ^au А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

52 ^av А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

‏ Acts 14

Павел и Варнава в Икония

1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

3 ^aw Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.

5 ^ax И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,

6 ^ay те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

7 и там проповядваха благовестието.

Апостолите в Листра

8 ^az А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.

9 ^ba Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

10 ^bb каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.

11 ^bc А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.

12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.

13 ^bd И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

14 ^be Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:

15 ^bf О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;

16 ^bg Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,

17 ^bh макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.

19 ^bi Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.

Завръщането в Антиохия Сирийска

21 ^bj И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия

22 ^bk и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

23 ^bl И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

26 ^bm Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили.

27 ^bn И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват.

28 И прекараха там доста време с учениците си.